Стихотворение за надеждата

От днес на татък всяка сряда на този блог ще бъде публикувано по едно стихотворение от Илиана Иванова.Надявам се тези стихове да ви впечатлят,заинтересуват или поне да привлечат вашето внимание.А ето го и днешното стихотворение.

Надежда

Ако скръбта обземе всяка мисъл,
пропие всяка дума,всеки звук,
и смисъла отдавна е отишъл
в страна от лед и мрак,от мраз и студ,
ако цветята вехнат бавно в всяка ваза
и самотата се промъква в твоя дом
и чувстваш,че светът е от омраза
изтъкан,и издаваш тъжен стон,
ти знаеш,радостта че си отива,
че штастието напуска всеки кът,
че няма вече ти да си щастлива,
че трябва да успееш-този път!
Че времето лети в простора синкав,
че дните си текат-като река,
а пламъкът и щастието ти липсват.
животът е изчерпваща борба.
Пореден изгрев и поредни мисли,
че днеска иде нещо по добро,
душата и съзнанието са чисти,
готови да пречупят всяко зло.
Но с залеза надеждата умира,
за сетен път се питаш ти:"Защо?"
Сърцето ти не знае,не разбира,
защо осъмва утрото само.
Горчиви сълзи бавно ще преглъщаш,
горчиви думи ядно ще крещиш
на хиляда страни ще се обръщаш
и себе си с болка ще тешиш.
Недей да плачеш,всичко си отива,
ще бъдеш ти штастлива някой ден,
но нека знаеш само,че си жива,
че има пламък в погледа ранен

Илиана Иванова